Ако се заслушате внимателно в ранните октомврийски утрини, можете почти да чуете тихия шепот на женски стъпки по росната трева. Някъде в сърцето на България баба отключва стария си дървен сандък, търсейки бялата ленена кърпа, която пази само за специални дни. Майка, с ръце, напрашени с брашно, меси пита в кръг, шепнейки молитва, научена от собствената ѝ майка. А едно малко момиченце, с очи, пълни с удивление, гледа как кухнята се изпълва с аромат на тиква, мед и надежда.
Днес е Петковден – денят на Света Петка, закрилницата на България, нежната закрилница на жените и мълчаливият свидетел на векове вяра, загуба и възраждане. Това не е просто празник. Това е спомен, обещание и тиха революция – която започва не в дворци или парламенти, а в кухнята, на нивата и в сърцето.
Историята на Света Петка: Светлина в сенките
Света Петка, позната още като Параскева Балканска, е родена през X век в Епиват, край Мраморно море. Още като дете е била привлечена от бедните и самотните, раздавайки дрехите и хляба си, търсейки не похвала, а мир. Напуска дома си, за да живее в молитва и уединение, обикаляйки светите места на Изтока, единственото ѝ богатство е вярата, която носела в сърцето си.
Мощите ѝ пътуват като самата нея – от Епиват до Търново, от Белград до Яш – и където и да почиват, надеждата разцъфтява. През XIII век, когато мощите ѝ пристигат в Търново, столицата на Второто българско царство, градът се превръща в светилник на вярата за целия славянски свят. Света Петка вече не е само светица; тя става майка на една нация, символ на издръжливост и тих отговор на всяка молитва, изречена в мрака.
Женската сила: Свещеният кръг
Има причина Света Петка да е толкова обичана от българските жени. Тя не е царица или мъченица в блестящи доспехи. Тя е светицата на всекидневието – на уморената майка, на опечалената вдовица, на изпълнената с надежда булка и мъдрата баба. Силата ѝ не е шумна. Това е силата на онези, които издържат, които лекуват, които прощават и които пазят дома топъл, дори когато светът навън е студен.
В православната традиция жените са пазителки на домашния олтар. Те палят свещите, месят обредния хляб и учат децата да се прекръстват преди сън. На Петковден кухнята се превръща в параклис. Хлябът не е просто храна – той е молитва, благословия, спомен за всички жени, които са били преди нас.
Както пише Розмари Де Мео в „Стопанката на Господ“, вярата на българката е кръг – като слънцето, като хляба, като хорото. Това е вяра, която поддържа, лекува и никога не се отказва. Прочетете повече тук.
Традиция на трапезата: Празникът Петковден
Петковден е повече от дата в календара. Това е нежното приключване на земеделската година, времето, когато нивите почиват, а огнището става център на света. На този ден жените месят обредни хлябове – кръгли, златисти, маркирани с кръст или цвете. Трапезата е отрупана с тиквеник, фасул, ябълки и мед – даровете на есента, плодовете на търпението.
На Петковден не се работи, особено жените. Казва се, че да се преде, тъче или пере на този ден, означава да се рискува недоволството на светицата. Вместо това семействата се събират, разказват се истории, шепнат се молитви за здраве, плодородие и мир.
В някои села празничната трапеза се споделя със съседи и бедни, повтаряйки щедростта на самата Света Петка. Хлябът се разчупва, виното се налива, а споменът за светицата става живо присъствие на трапезата.
Българска светлина за славянския свят
Историята на Света Петка не е само българска. Култът ѝ се простира из целите Балкани – в Сърбия, Румъния, Северна Македония, дори в Украйна. Във всяка страна тя е обичана като закрилница, лечителка и символ на женската духовна сила. Но именно в България култът към нея е най-дълбоко вкоренен, вплетен в самата тъкан на националната ни идентичност.
Да не забравяме: България даде християнството на славяните не с меч, а с азбука, с литургия, със светлина. Делото на светите Кирил и Методий, школите в Преслав и Охрид, преводът на Светото писание на езика на народа – всичко това е част от същата история. Света Петка е нишка в големия гоблен на българската вяра, напомняне, че светостта не е само в манастирите, а във всеки дом, където се чупи хляб и се шепнат молитви.
Тихата революция на вярата
Видяла съм много революции в живота си – някои шумни, други безмълвни. Но най-голямата революция е тази, която се случва в сърцето. Когато една жена запали свещ за детето си, когато прости стара обида, когато научи внучката си да меси тесто с любов – това е революцията, която променя света.
Света Петка ни учи, че силата не е в надмощието, а в отдадеността. Че най-голямата сила е силата да лекуваш, да издържиш и да се надяваш. В свят, който често забравя скромните, тя е светилник за всички, които поддържат вярата жива чрез малки, всекидневни дела.
Молитва за днешния ден
На този Петковден ви каня да си спомните жените, които са ви оформили – майка, баба, учителка, приятелка. Запалете свещ. Изпечете пита. Разкажете история. И знайте, че така ставате част от верига, която се простира назад хиляда години – неразривна и несломима.
Както гласи старата българска поговорка: „Където има вяра, има път. Където има любов, има дом.“