Ако се заслушате внимателно, ще го чуете: тихото шумолене на майчина пола в ранното утро, шепота на молитва над челото на дете, ехото на име, извикано в здрача. Днес, на 17 септември, когато София празнува своя ден, а църквите из цяла България се изпълват с дъх на тамян и тишина на спомена, искам да ви разкажа една история, която не е само за светци, а за нас – за треперещата, упорита, сияеща нишка, която свързва майки и дъщери, вяра и съмнение, страдание и надежда. Това е историята на четири имена, но един живот в Бог.
