Ако се заслушате внимателно, ще го чуете: тихото шумолене на майчина пола в ранното утро, шепота на молитва над челото на дете, ехото на име, извикано в здрача. Днес, на 17 септември, когато София празнува своя ден, а църквите из цяла България се изпълват с дъх на тамян и тишина на спомена, искам да ви разкажа една история, която не е само за светци, а за нас – за треперещата, упорита, сияеща нишка, която свързва майки и дъщери, вяра и съмнение, страдание и надежда. Това е историята на четири имена, но един живот в Бог.
На Илинден не се работи и не се къпе: какво всъщност значи страхът Божи?
Илинден – денят на свети Илия – е на 20 юли (или 2 август по стар стил). В православния свят Илия не е просто пророк; той е господар на гръмотевиците и дъждовете, онзи, който язди огнена колесница по небето и шиба облаците с камшик. Народът разказва, че когато светът бил разделян, на Илия се паднали бурите, дълбините на земята и тъмните облаци. Може да заключи небето за години, както в Библията, или да отприщи дъжд и светкавици, за да накаже неправдата и безверието.
