Ако някога сте влизали в манастирската кухня на разсъмване, знаете този звук: бавното, ритмично месене на тесто, шепотът на брашното върху дървото, тихата молитва, която се издига заедно с парата. В тази простота има святост, сила, която не вика, а устоява. Днес, когато октомврийското слънце се прокрадва през прозореца, си спомням монашеския хляб с маслини – изпичан за празника на св. Лука. Хляб с малко съставки, но с безкраен смисъл.
