Ако затворя очи, още чувам скърцането на старата дървена порта в двора на баба ми – онази, която винаги възвестяваше идването на пролетта. Въздухът беше наситен с аромат на люляк и обещание за дъжд, а някъде в далечината петел кукуригаше, сякаш да ни напомни, че животът отново започва. Тогава пролетта не беше просто сезон – беше благословия, тихо чудо, което се промъкваше във всеки ъгъл на живота ни – от олтара до кухненската маса.
