Ако някога се озовете в тиха българска кухня на разсъмване, може да зърнете ритуал, по-стар от самата къща. Котлето бучи, хлябът се реже, а някъде между тиктакането на часовника и първите слънчеви лъчи една баба стои до прозореца, устните ѝ мърдат в безмълвна молитва. Тя не се моли за себе си. Тя се моли за внуците си.
Ако някога се озовете в българско село в студена мартенска утрин, заслушайте се в камбаните. Те бият не само за началото на Великия пост, а за нещо по-старо и по-дълбоко – за спомен, оцелял през векове на мълчание, страх и надежда. Днес е Неделя на Православието – денят, в който Църквата и всеки дом, в който още гори свещ пред икона, си спомнят победата над иконоборството. Това е ден, в който вярата не само се изговаря, но и се вижда – изписана в злато и охра, целувана от треперещи устни, пазена от баби и деца.
