Ако се събудите рано в някоя августовска утрин, преди слънцето да е изгорило мъглата от полето, ще чуете тишина, която не е празнота, а очакване. Това е затишие преди празник, пауза преди да запее хорът. В нашите български села това е време, в което самият въздух сякаш затаява дъх, чакайки нещо свято да премине. Август не е само месецът на узрелите смокини и тежките гроздове. За нас това е месецът на Богородичния пост – дните, в които православните християни смиряваме телата и сърцата си в чест на Божията майка. Това е пост, който не гърми със строгост, а шепне с нежност. Тишина преди славата.
