Етикет: България

Най-сладкото, научих с годините, е вкусът на доброто дело, сторено в тишина – парче хляб, споделено с трепереща ръка, монета, пусната в дланта на непознат, молитва, прошепната за някого, който никога няма да научи името ти.

Васил Левски – нашият Апостол на свободата – не беше човек на омразата. Той беше човек на невъзможната надежда. Не е случайно, че народът го нарече светец. Не защото вършеше чудеса, а защото отказа да стане това, срещу което се бореше. Не ни учеше да мразим поробителя. Учеше ни да станем достойни за собственото си освобождение.

Открийте тайната на Св. Наум Охридски и неговите свети извори! 📖 Не пропускайте да се потопите в историята на един от най-влиятелните светци, който е променил живота на много хора. Ще разберете как вярата му е създала чудеса, които продължават и до днес.

Ако се заслушате внимателно, ще го чуете: тихото шумолене на майчина пола в ранното утро, шепота на молитва над челото на дете, ехото на име, извикано в здрача. Днес, на 17 септември, когато София празнува своя ден, а църквите из цяла България се изпълват с дъх на тамян и тишина на спомена, искам да ви разкажа една история, която не е само за светци, а за нас – за треперещата, упорита, сияеща нишка, която свързва майки и дъщери, вяра и съмнение, страдание и надежда. Това е историята на четири имена, но един живот в Бог.

Илинден – денят на свети Илия – е на 20 юли (или 2 август по стар стил). В православния свят Илия не е просто пророк; той е господар на гръмотевиците и дъждовете, онзи, който язди огнена колесница по небето и шиба облаците с камшик. Народът разказва, че когато светът бил разделян, на Илия се паднали бурите, дълбините на земята и тъмните облаци. Може да заключи небето за години, както в Библията, или да отприщи дъжд и светкавици, за да накаже неправдата и безверието.