Страстната седмица не е просто поредица от дни. Тя е жив мост между страданието и надеждата, между спомена за последните стъпки на Христос и трепетното очакване на Възкресението. В нашата българска традиция всеки ден се нарича „Велик“ — Велик понеделник, Велик вторник и така нататък, до най-тържествения — Разпети петък, и мълчаливата и изпълнена с очакване Велика събота. Това не са просто имена, а покани да живеем по-дълбоко, да помним по-честно, да обичаме по-смело. Нека ви поведа, ден по ден, през това свято пътуване — не като учител, а като спътник, който е коленичил в праха, плакал е на свещи и е откривал, отново и отново, че вярата не е теория, а начин на дишане.
