Винаги съм вярвала, че манастирската кухня през лятото не е просто място за готвене. Тя е жив олтар, школа по търпение и тих театър на вярата. Тук всяко ястие е молитва, всеки зеленчук – приношение. Монахините и монасите, които се грижат за тези градини и огнища, не просто хранят телата – те хранят душите, преплитат мъдростта на вековете с даровете на земята.
