Етикет: любов

Томина неделя, или неделята на свети Тома, не е празник на шумна радост или богати трапези. Това е ден на тихи въпроси, на сърца, които се колебаят, на вяра, която трепери, преди да се изправи. В православния календар това е денят, в който си спомняме за апостол Тома – онзи, който се усъмни, който трябваше да види и да докосне, за да повярва. И в неговото съмнение винаги съм намирала особено утешение. Защото кой от нас поне веднъж не е прошепнал: „Само да можех да видя… само да можех да докосна…“?

Ако се заслушате внимателно, ще го чуете: тихото шумолене на майчина пола в ранното утро, шепота на молитва над челото на дете, ехото на име, извикано в здрача. Днес, на 17 септември, когато София празнува своя ден, а църквите из цяла България се изпълват с дъх на тамян и тишина на спомена, искам да ви разкажа една история, която не е само за светци, а за нас – за треперещата, упорита, сияеща нишка, която свързва майки и дъщери, вяра и съмнение, страдание и надежда. Това е историята на четири имена, но един живот в Бог.