„Как да обясним на внуците какво е Великден?“ Не като урок, не като проповед, а като жива история — такава, която ще остане с тях дълго след като шарените яйца изчезнат, а последната троха козунак изчезне от масата. Ще ви разкажа как го правя аз. Не като богослов, а като жена, преживяла много Великдени — някои светли, други в сянка, всички свети.
Ако се събудите рано в някоя августовска утрин, преди слънцето да е изгорило мъглата от полето, ще чуете тишина, която не е празнота, а очакване. Това е затишие преди празник, пауза преди да запее хорът. В нашите български села това е време, в което самият въздух сякаш затаява дъх, чакайки нещо свято да премине. Август не е само месецът на узрелите смокини и тежките гроздове. За нас това е месецът на Богородичния пост – дните, в които православните християни смиряваме телата и сърцата си в чест на Божията майка. Това е пост, който не гърми със строгост, а шепне с нежност. Тишина преди славата.
