„Как да обясним на внуците какво е Великден?“ Не като урок, не като проповед, а като жива история — такава, която ще остане с тях дълго след като шарените яйца изчезнат, а последната троха козунак изчезне от масата. Ще ви разкажа как го правя аз. Не като богослов, а като жена, преживяла много Великдени — някои светли, други в сянка, всички свети.
Днес, когато гледам малките ръчички на внучката ми да посягат към топлата питка, разбирам колко крехка и ценна е тази нишка – нишката, която ни връзва с корена, със светците, с надеждата, че утре ще е по-добро, ако помним кои сме. Постът с внуците не е за правила и лишения. Той е за това да ги научим, нежно и с радост, че вярата се вплита в най-простите неща: споделянето, търпението, благодарността.
