Днес, когато августовското слънце зрее нивите, а мирисът на босилек се носи през отворените прозорци, България се готви за един от най-обичаните си празници: Успение Богородично – Голяма Богородица. Това е ден, в който камбаните бият не само за светците, а за всяка жена, която е носила дете, утешавала е съсед, или е запалила свещ в тъмното. Но защо, ще попитате, ние, българите, толкова обичаме Света Богородица? Защо нейният образ стои в сърцето на всеки храм, името ѝ е вплетено в песните, в хляба, в самите ни надежди? Позволете ми да ви разкажа една история – не само за вяра, а за оцеляване, за женственост и за тихата сила, която е съхранила народа ни цял.
